Dumite-BG – онлайн речник за българския език

неразпитан

[nɛrɐs'pitɐn]

неразпитан значение:

Какво е неразпитан? Който не е подложен на разпит или подробно изслушване; от когото не са снети показания или сведения.

1. (пряко) Който не е подложен на разпит или подробно изслушване; от когото не са снети показания или сведения.
Ударение
неразпѝтан
Част на речта
прилагателно име, глагол
Сричкоделение
не-раз-пи-тан
Род
мъжки
Мн. число
неразпитани
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неразпитан

(пряко)
  • Свидетелят остана неразпитан поради липса на време.
  • Всички заподозрени бяха разпитани, само той остана неразпитан.

Синоними на неразпитан

Антоними на неразпитан

Как се пише неразпитан

Грешни изписвания: не разпитан, нераспитан, неръзпитан, неразпйтан, неразпитън
Приставка раз- се пише със 'з' пред звучни съгласни и гласни, и със 'с' пред беззвучни съгласни (в случая 'п' е беззвучна, но морфологичният принцип запазва 'з' в представката, но при изговор се обеззвучава). Отрицателната частица 'не' се пише слято с причастието, когато е употребено атрибутивно.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пꙑтати
Съставено от отрицателна частица 'не' и минало страдателно причастие на глагола 'разпитам'. Коренът е сроден със старобългарското 'пꙑтати' (питам, изследвам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • неразпитан свидетел
  • останал неразпитан

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.