Dumite-BG – онлайн речник за българския език

несамостоятелен

[nɛsɐmostoˈjatɛlɛn]

несамостоятелен значение:

Какво е несамостоятелен? Който не може да действа, съществува или взема решения сам; който зависи от другиго.

1. (пряко) Който не може да действа, съществува или взема решения сам; който зависи от другиго.
2. (лингвистика) За част на речта или езикова единица – който не може да се употребява отделно, а само като притурка или в съчетание с други думи.
Ударение
несамостоя̀телен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-са-мо-сто-я-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
несамостоятелни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на несамостоятелен

(пряко)
  • Той е все още финансово несамостоятелен и разчита на родителите си.
  • Детето е малко и напълно несамостоятелно.
(лингвистика)
  • Клитиките са несамостоятелни думи, които се прилепват към пълнозначните думи.

Синоними на несамостоятелен

Антоними на несамостоятелен

Как се пише несамостоятелен

Грешни изписвания: не самостоятелен, несъмостоятелен, несамустоятелен, несамостуятелен
Частицата не се пише слято с прилагателни имена, когато с нея се образува нова дума с противоположно значение.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:самостоятелен
Образувана чрез префикса за отрицание 'не-' и прилагателното 'самостоятелен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • несамостоятелен живот
  • несамостоятелно решение

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.