Енциклопедия на българския език

несговорчивост

[nɛzɡoˈvɔrt͡ʃivost]

несговорчивост значение:

Какво е несговорчивост? Качество на човек, който трудно постига съгласие с другите; липса на желание за компромис или сътрудничество.

1. (характер) Качество на човек, който трудно постига съгласие с другите; липса на желание за компромис или сътрудничество.
Ударение
несгово̀рчивост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
нес-го-вор-чи-вост
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на несговорчивост

(характер)
  • Пословичната му несговорчивост провали преговорите още в самото начало.
  • Поради своята несговорчивост, той често оставаше изолиран от колектива.

Антоними на несговорчивост

Как се пише несговорчивост

Пише се с с пред звучната съгласна 'г' поради морфологичния строеж (представка не- + предлог/представка с- + корен), въпреки че се чува като 'з' (асимилация по звучност).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:говор
Отрицателна частица 'не-' + 'сговорчивост', произлизащо от корена 'говор' (разбирателство, спогодба).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • проявявам несговорчивост
  • пословична несговорчивост