несмутим
[nɛsmoˈtim]
несмутим значение:
Какво е несмутим? Който не може да бъде смутен, развълнуван или обезпокоен; запазващ пълно спокойствие и самообладание.
1. (пряко) Който не може да бъде смутен, развълнуван или обезпокоен; запазващ пълно спокойствие и самообладание.
2. (преносно) Който не може да бъде нарушен или разклатен; непоколебим (за ред, тишина, покой).
- Ударение
- несмутѝм
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-сму-тим
- Род
- мъжки
- Мн. число
- несмутими
Примери за използване на несмутим
(пряко)
- Той остана несмутим въпреки провокациите на опонентите си.
- Лицето му запази несмутимо изражение.
(преносно)
- В залата цареше несмутим покой.
- Нейната вяра в успеха беше несмутима.
Синоними на несмутим
Как се пише несмутим
Грешни изписвания: не смутим, несмутем, несмотим, несмутйм
Думата се пише слято, тъй като е прилагателно име, образувано с отрицателната частица не-, и смисълът ѝ е противоположен на основната дума (смутим).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:смут
Образувано чрез отрицателната частица 'не' и корена 'смут' (безредие, тревога), с наставка '-им', изразяваща възможност или качество. Сродно със старобългарското сѫмѫтити.
Употреба
Чести словосъчетания:
- несмутим покой
- несмутим вид
- несмутимо спокойствие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
