неудачник
[nɛuˈdat͡ʃnik]
неудачник значение:
Какво е неудачник? Човек, на когото не му върви, който не сполучва. Може да се отнася и за човек, който не успява да постигне целите си или да реализира плановете си.
1. Човек, на когото не му върви, който не сполучва. Може да се отнася и за човек, който не успява да постигне целите си или да реализира плановете си.
- Ударение
- неуда́чник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-у-дач-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- неудачници
Как се пише неудачник
Грешни изписвания: неодачник, неудъчник, неудачнйк
Пише се у (неудачник), следвайки корена 'удача' (успех).
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:неудачник
Заемка от руски език, образувана от отрицанието 'не', корена 'удача' (сполука, успех, късмет) и суфикса '-ник'. Думата е утвърдена в съвременния български език.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълен неудачник
- вечен неудачник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.