Енциклопедия на българския език

неудържимост

[nɛodɐrˈʒimost]

неудържимост значение:

Какво е неудържимост? Качество или състояние на нещо или някого, което не може да бъде спряно, задържано или овладяно; стихийност.

1. (пряко) Качество или състояние на нещо или някого, което не може да бъде спряно, задържано или овладяно; стихийност.
Ударение
неудържи́мост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-у-дър-жи-мост
Род
женски
Мн. число
неудържимости (рядко употребимо)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неудържимост

(пряко)
  • Неудържимостта на водната стихия разруши дигата за минути.
  • С неудържимост в гласа той защитаваше своята теза.

Антоними на неудържимост

Как се пише неудържимост

Думата се пише с у (неудържимост), тъй като представката е 'у-', а не 'о-'. Коренът се пише с ъържа), което се проверява с думи като 'дръж'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:държа
Произлиза от отрицателната частица 'не', представката 'у', корена 'държ' (от старобългарски дрьжати) и наставката за абстрактни съществителни имена '-ост'. Думата се формира чрез прилагателното 'неудържим'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • неудържимост на чувствата
  • стихийна неудържимост