Dumite-BG – онлайн речник за българския език

неустановим

[nɛostɐnoˈvim]

неустановим значение:

Какво е неустановим? Който не може да бъде установен, разкрит, доказан или определен с точност.

1. (общо) Който не може да бъде установен, разкрит, доказан или определен с точност.
Ударение
неустановѝм
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-ус-та-но-вим
Род
мъжки
Мн. число
неустановими
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неустановим

(общо)
  • Причината за аварията остана неустановима въпреки разследването.
  • По тялото имаше следи от неустановим химикал.

Антоними на неустановим

Как се пише неустановим

Грешни изписвания: не установим, неостановим, неустъновим, неустанувим, неустановйм
Прилагателните на -им с отрицание не се пишат слято.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:установя
От 'не' + 'установя' + суфикс '-им' за възможност/пасивност. Означава невъзможност да бъде обект на действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • неустановима причина
  • неустановим източник
  • неустановим брой

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.