нещастниче
[nɛʃˈtastnit͡ʃɛ]
нещастниче значение:
Какво е нещастниче? Малко дете или животно, което е сполетяно от беда; сираче или бедстващо същество (изразява съжаление и умиление).
1. (пряко) Малко дете или животно, което е сполетяно от беда; сираче или бедстващо същество (изразява съжаление и умиление).
2. (преносно) Човек, към когото говорещият изпитва смесица от съжаление и пренебрежение заради неговата незначителност или слабост.
- Ударение
- неща̀стниче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-щаст-ни-че
- Род
- среден
- Мн. число
- нещастничета
Примери за използване на нещастниче
(пряко)
- Горкото нещастниче зъзнеше на улицата в студа.
- Прибрахме едно бездомно кученце, пълно нещастниче.
(преносно)
- Той е едно дребно нещастниче, което се опитва да изглежда важно.
- Остави го това нещастниче, не си струва вниманието.
Синоними на нещастниче
Антоними на нещастниче
Как се пише нещастниче
Грешни изписвания: нещасниче, нещастникче, нещъстниче, нещастнйче
Думата запазва групата съгласни -щ- и -ст- от корена. При образуване на умалителното формата -ник се трансформира, като к преминава в ч.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:нещастник
Умалителна форма на 'нещастник', образувана с наставката '-че'. Коренът е свързан със старобългарската дума 'чѧсть' (част, дял, съдба) с отрицателна частица.
Употреба
Чести словосъчетания:
- горкото нещастниче
- клето нещастниче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
