Dumite-BG – онлайн речник за българския език

нинджа

[ˈnindʒɐ]

нинджа значение:

Какво е нинджа? Японски шпионин, разузнавач и наемен убиец от феодалната епоха, обучен в изкуството нинджуцу (шпионаж, саботаж, прикриване).

1. (история) Японски шпионин, разузнавач и наемен убиец от феодалната епоха, обучен в изкуството нинджуцу (шпионаж, саботаж, прикриване).
2. (преносно) Човек с изключителни умения, бързина и ловкост в дадена област; експерт, който действа бързо и ефикасно.
Ударение
нѝнджа
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
нин-джа
Род
мъжки
Мн. число
нинджи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на нинджа

(история)
  • Легендите разказват за уменията на древните нинджи да стават невидими.
(преносно)
  • Той е истинска нинджа в програмирането.
  • Движи се тихо като нинджа.

Синоними на нинджа

Как се пише нинджа

Грешни изписвания: нинджя, нйнджа
Думата завършва на , а не на , въпреки мекостта на звука 'дж' в някои диалекти.

Етимология

Произход:Японски
Оригинална дума:忍者 (ninja)
Заета от японски език. Буквално означава 'човек, който се промъква' или 'човек, който търпи'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • нинджа умения
  • костенурките нинджа

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.