Dumite-BG – онлайн речник за българския език

нобилитет

[nobiliˈtɛt]

нобилитет значение:

Какво е нобилитет? Висшето съсловие, аристокрацията в държавата (най-често се използва за Древен Рим или феодална Европа).

1. (история/социология) Висшето съсловие, аристокрацията в държавата (най-често се използва за Древен Рим или феодална Европа).
Ударение
нобилите́т
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
но-би-ли-тет
Род
мъжки
Мн. число
нобилитети
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на нобилитет

(история/социология)
  • Римският нобилитет контролираше Сената.
  • Конфликтът между нобилитета и плебса бе определящ за епохата.

Синоними на нобилитет

Антоними на нобилитет

Как се пише нобилитет

Грешни изписвания: нобелитет, нубилитет, нобйлитет, нобилйтет
Думата се изписва с о в първата сричка и и във втората и третата, следвайки латинския оригинал nobilitas.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:nobilitas
Заемка от латинското 'nobilitas' (знатност, благородство) през западноевропейските езици (немски 'Nobilität').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • римски нобилитет
  • местен нобилитет

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.