новозаветен
[novozɐˈvɛtɛn]
новозаветен значение:
Какво е новозаветен? Който се отнася до Новия завет – втората част на християнската Библия.
1. (религия) Който се отнася до Новия завет – втората част на християнската Библия.
2. (преносно) Който носи духа на новите християнски ценности (прошка, любов), за разлика от старозаветния закон.
- Ударение
- новозавѐтен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- но-во-за-ве-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- новозаветни
Примери за използване на новозаветен
(религия)
- Изследването разглежда новозаветните текстове в техния исторически контекст.
- Това е класически сюжет от новозаветната иконография.
(преносно)
- Той прояви една наистина новозаветна доброта към враговете си.
Синоними на новозаветен
Антоними на новозаветен
Как се пише новозаветен
Грешни изписвания: ново-заветен, ново заветен, нувозаветен, новузаветен, новозъветен
Сложни прилагателни, чиито съставни части са в подчинителна връзка (новият завет -> новозаветен), се пишат слято.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:новъ + завѣтъ
Калка от гръцкото 'Kainē Diathēkē'. Съставено от 'нов' и 'завет' (съюз, договор с Бога).
Употреба
Чести словосъчетания:
- новозаветни писания
- новозаветен канон
- новозаветна църква
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
