Dumite-BG – онлайн речник за българския език

номер

[ˈnɔmɛr]
Ударение
но̀мер
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
но-мер
Род
мъжки
Мн. число
номера
Докладвай грешка в описанието

Как се пише номер

Грешни изписвания: нумер
Въпреки произхода (*numerus*), в съвременния български думата се е утвърдила с о. Множественото число е с ударение на края: номера̀.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:numerus
Чрез западноевропейските езици (немски *Nummer*, френски *nombre*) или руски *номер*. Първоизточникът е латинското *numerus* (число).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • телефонен номер
  • пореден номер
  • регистрационен номер
Фразеологизми:
  • въртя номера
  • не ми минават номерата

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.