Dumite-BG – онлайн речник за българския език

номериране

[nomɛˈrirɐnɛ]

номериране значение:

Какво е номериране? Действието по поставяне на последователни номера върху поредица от обекти, страници или елементи с цел подреждане или идентификация.

1. (пряко) Действието по поставяне на последователни номера върху поредица от обекти, страници или елементи с цел подреждане или идентификация.
2. (техника) Система или процес на приписване на уникални числови идентификатори в информационни системи или комуникационни мрежи.
Ударение
номерѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
но-ме-ри-ра-не
Род
среден
Мн. число
номерирания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на номериране

(пряко)
  • Номерирането на страниците в дипломната работа е задължително.
  • Започнахме номериране на седалките в залата преди концерта.
(техника)
  • Планът за номериране на телефонната мрежа бе променен.

Как се пише номериране

Грешни изписвания: нумериране, номерйране, номериръне
Думата се пише с 'о' (номериране), тъй като произлиза от 'номер', а не директно от латинското 'numerus' без промяна, макар формата 'нумериране' да се среща като остаряла или специализирана в редки контексти, съвременната книжовна норма е с 'о'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:numerus
Произлиза от латинската дума 'numerus' (число) през глагола 'numerare' (броя, изброявам). В българския език навлиза чрез западноевропейски езици (немски 'nummerieren' или френски 'numéroter') и се адаптира с наставката за отглаголни съществителни '-не'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • автоматично номериране
  • последователно номериране
  • план за номериране

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.