Dumite-BG – онлайн речник за българския език

номинативен

[nominatiˈvɛn]

номинативен значение:

Какво е номинативен? Който се отнася до номинала; означен върху ценна книга, банкнота или монета (за стойност), без да отчита пазарните колебания.

1. (икономика) Който се отнася до номинала; означен върху ценна книга, банкнота или монета (за стойност), без да отчита пазарните колебания.
2. (лингвистика) Който се отнася до именителния падеж или до функцията на назоваване.
Ударение
номинатѝвен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
но-ми-на-ти-вен
Род
мъжки
Мн. число
номинативни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на номинативен

(икономика)
  • Номинативната стойност на акцията е 10 лева, но пазарната е по-висока.
  • Увеличението на заплатите е само номинативно, реалната покупателна способност е спаднала.
(лингвистика)
  • Номинативната верига в текста осигурява свързаност на подлога.

Антоними на номинативен

Как се пише номинативен

Грешни изписвания: нуминативен, номенативен, номйнативен, номинътивен, номинатйвен
Думата се изписва с о в първата сричка и с и във втората и третата (проверка чрез 'номинал').

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:nominativus
От латинското nominativus – „именителен“, „назоваващ“, произлизащо от nomen – „име“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • номинативна стойност
  • номинативен капитал
  • номинативна функция

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.