Dumite-BG – онлайн речник за българския език

нормобласт

[normoblɐst]

нормобласт значение:

Какво е нормобласт? Клетка, предшественик на еритроцита (червената кръвна клетка), която все още съдържа ядро. Нормобластите се намират нормално в костния мозък, но не и в периферната кръв при възрастни.

1. (биология) Клетка, предшественик на еритроцита (червената кръвна клетка), която все още съдържа ядро. Нормобластите се намират нормално в костния мозък, но не и в периферната кръв при възрастни.
Ударение
нормобла̀ст
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
нор-мо-бласт
Род
мъжки
Мн. число
нормобласти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на нормобласт

(биология)
  • Наличието на голям брой нормобласти в периферната кръв може да е сигнал за хемолитична анемия.
  • В процеса на съзряване нормобластът изхвърля ядрото си и се превръща в ретикулоцит.

Синоними на нормобласт

Как се пише нормобласт

Грешни изписвания: нормабласт, нурмобласт, нормубласт, нормоблъст
Сложна дума със съединителна гласна о (норм-о-бласт).

Етимология

Произход:Латински/Гръцки
Оригинална дума:norma + blastos
Хибридна дума от латински 'norma' (правило, стандарт) и гръцки 'blastos' (зародиш, кълн).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ортохромен нормобласт
  • полихроматофилен нормобласт
  • базофилен нормобласт

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.