Dumite-BG – онлайн речник за българския език

ноумен

[ˈnɔomɛn]

ноумен значение:

Какво е ноумен? Обект на интелектуална интуиция, постижим само чрез разума, а не чрез сетивния опит; „нещото в себе си“ (според Кант), което стои отвъд феномените.

1. (Философия) Обект на интелектуална интуиция, постижим само чрез разума, а не чрез сетивния опит; „нещото в себе си“ (според Кант), което стои отвъд феномените.
Ударение
нòумен
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
но-у-мен
Род
мъжки
Мн. число
ноумени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ноумен

(Философия)
  • Според Кант ноуменът остава непознаваем за човешкото познание, ограничено от сетивата.
  • Разграничението между феномен и ноумен е фундаментално за трансценденталния идеализъм.

Синоними на ноумен

Антоними на ноумен

Как се пише ноумен

Грешни изписвания: нумен, наумен, нуумен, ноомен

Думата се пише с оу. Това е транслитерация на гръцкия дифтонг или съчетание, запазено в българската философска терминология.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:νοούμενον
От старогръцки νοούμενον (nooumenon) – „мислимото“, „това, което се постига чрез ума“, причастие от νοέω (noéō) – „мисля“. Терминът е въведен във философията от Платон, но добива съвременното си значение чрез Имануел Кант.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • света на ноумените
  • кантиански ноумен

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.