нравоучителен
[nrɐvoot͡ʃˈitɛlɛn]
- Ударение
- нравоучѝтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- нра-во-у-чи-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- нравоучителни
Как се пише нравоучителен
Грешни изписвания: нравоучителн, нръвоучителен, нравуучителен, нравоочителен, нравоучйтелен
Сложната дума се пише слято. Свързващата гласна е -о- (нрав-о-учителен).
Етимология
Произход:Руски / Старобългарски
Оригинална дума:нравоучение
Сложна дума, съставена от 'нрав' (характер, обичай) и 'уча' (преподавам, давам знание). Вероятно калка или заемка от руски (нравоучительный), със старобългарски корени.
Употреба
Чести словосъчетания:
- нравоучителен тон
- нравоучителна беседа
- нравоучителен разказ
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
