обезкуражителен
[obɛskurɐˈʒitɛlɛn]
обезкуражителен значение:
Какво е обезкуражителен? Който отнема куража, вярата в успеха или надеждата; отчайващ.
1. (общо) Който отнема куража, вярата в успеха или надеждата; отчайващ.
- Ударение
- обезкуражѝтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- о-без-ку-ра-жи-те-лен
- Род
- мъжки
Примери за използване на обезкуражителен
(общо)
- Резултатите от първия тест бяха обезкуражителни.
Синоними на обезкуражителен
Антоними на обезкуражителен
Как се пише обезкуражителен
Грешни изписвания: обескуражителен, обезкоражителен, убезкуражителен, обезкуръжителен, обезкуражйтелен
Представката е обез- (завършва на 'з'), въпреки че пред беззвучното 'к' се чува 'с'. Коренът е кураж (с 'у').
Етимология
Произход:Френски / Български
Оригинална дума:courage + обез-
От глагола 'обезкуража', който е калка (буквален превод по структура) на френския décourager, съдържащ корена 'кураж'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обезкуражителен отговор
- обезкуражителна статистика
