обезличаване
[o.bɛz.liˈt͡ʃa.va.nɛ]
- Ударение
- обезлича̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-без-ли-ча-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- обезличавания
Как се пише обезличаване
Грешни изписвания: обезличавъне, обесличаване, убезличаване, обезлйчаване, обезличъване
Представката е обез- (завършва на звучно з), въпреки че пред беззвучното л може да не се чува ясно (фонетично не се обеззвучава пред сонор, но често се греши). Коренът е лице -> лич.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:лице
Отглаголно съществително от 'обезличавам'. Съставено от привативната представка обез- (лишаване от нещо) и корена лице (в смисъл на личност, характер).
Употреба
Чести словосъчетания:
- духовно обезличаване
- обезличаване на личността
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
