обезнаследявам
[obɛznɐslɛˈdjavɐm]
- Ударение
- обезнаследя̀вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-без-нас-ле-дя-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- обезнаследя
Как се пише обезнаследявам
Грешни изписвания: обезнаследяавам, обезнеследявам, убезнаследявам, обезнъследявам, обезнаследявъм
Думата се пише с двойно 'н' само при причастия (напр. обезнаследен - обезнаследеният), но в глаголната форма 'н' е единично. Проверка на гласната 'е' в корена чрез следвам, следа.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:наследство
Сложна съставна дума от представки 'о-' + 'без-' (лишаване) и корен 'наслед' (от наследявам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- обезнаследявам сина си
- обезнаследявам роднини
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
