обезплътя
[obɛspləˈtʲɤ]
обезплътя значение:
Какво е обезплътя? Да лиша някого или нещо от плът, от материална субстанция; да направя нещо безплътно или призрачно.
1. (книжовно) Да лиша някого или нещо от плът, от материална субстанция; да направя нещо безплътно или призрачно.
2. (преносно) Да отнема жизнеността, силата или реализма на нещо.
- Ударение
- обезплътя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-без-плъ-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- обезплътявам
Примери за използване на обезплътя
(книжовно)
- Художникът се опита да обезплъти образа, придавайки му ефирно излъчване.
- Постите и молитвите имаха за цел да обезплътят страстите на монаха.
(преносно)
- Сухата теория може да обезплъти и най-живия разказ.
Синоними на обезплътя
Антоними на обезплътя
Как се пише обезплътя
Грешни изписвания: обесплътя, обезплатя, убезплътя
Пише се с ъ в корена (от плът). Представката е обез-, въпреки че пред беззвучното 'п' се чува 'с'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:плът
Префиксално образувание от 'обез-' + 'плът' (тяло, материя) + глаголно окончание.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
