обезумея
[obezu'mɛjɐ]
обезумея значение:
Какво е обезумея? Губя разсъдъка си, полудявам (в клиничен или временен смисъл).
1. (пряко) Губя разсъдъка си, полудявам (в клиничен или временен смисъл).
2. (преносно) Изпадам в крайно силно емоционално състояние (от страх, гняв, радост или любов), при което губя контрол над действията си.
- Ударение
- обезумѐя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-бе-зу-ме-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- обезумявам
Примери за използване на обезумея
(пряко)
- Старецът обезумя след тежката загуба.
(преносно)
- Тя ще обезумее от щастие, когато разбере новината.
- Тълпата обезумя от страх при земетресението.
Синоними на обезумея
Как се пише обезумея
Грешни изписвания: обезомея, убезумея
Пише се с 'у' (от ум). Окончанието в 1 л. ед.ч. е -я (променливо я), което в минало време преминава в 'я' или 'е' според правилото (обезумях, обезумели).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ум
Съставна дума от представка 'о-', 'без-' (липса) и корен 'ум'. Буквално означава 'да остана без ум'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обезумея от страх
- обезумея от ревност
- обезумея от болка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
