Dumite-BG – онлайн речник за българския език

обектив

[obɛkˈtif]

обектив значение:

Какво е обектив? Оптична система от лещи или огледала в уред (фотоапарат, телескоп, микроскоп), която е обърната към снимания или наблюдавания обект и формира неговия образ.

1. (оптика и фотография) Оптична система от лещи или огледала в уред (фотоапарат, телескоп, микроскоп), която е обърната към снимания или наблюдавания обект и формира неговия образ.
Ударение
обекти'в
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-бек-тив
Род
мъжки
Мн. число
обективи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обектив

(оптика и фотография)
  • Фотографът смени обектива, за да заснеме по-широка панорама.
  • Обективът на телескопа трябва да се почиства със специална кърпа.

Антоними на обектив

Как се пише обектив

Грешни изписвания: убектив, обектиф, обектйв
Думата започва с 'о'. При изговаряне крайното 'в' се обеззвучава до 'ф', но се пише в (проверка: обектиВи).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:objectivus
От латинското 'objectivus' (предметен), през френски 'objectif' или немски 'Objektiv'. Назовава частта от оптичния уред, насочена към обекта.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • широкоъгълен обектив
  • телеобектив
  • светлосилен обектив
Фразеологизми:
  • влизам в обектива

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.