обеля
[oˈbɛlʲɐ]
обеля значение:
Какво е обеля? Премахна кората, кожата или външната обвивка на плод, зеленчук или друго тяло.
1. (пряко) Премахна кората, кожата или външната обвивка на плод, зеленчук или друго тяло.
2. (разговорно) Ограбя някого до шушка (преносно).
- Ударение
- обѐля
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-бе-ля
- Род
- няма
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- обеля се
- Видова двойка
- беля
Примери за използване на обеля
(пряко)
- Ще обеля ябълката, преди да я дам на детето.
- Слънцето беше толкова силно, че носът ми започна да се бели (да си обеля носа).
(разговорно)
- Хазартът го обели до стотинка.
Как се пише обеля
Грешни изписвания: убеля
Пише се с 'о' (представка). Променливо 'я': обеля (1 л. ед.ч.), но обели (3 л. ед.ч.).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:беля
Представка 'о-' + глагол 'беля'. Коренът е свързан с 'бял' (правя бял чрез махане на кората) или със самостоятелен корен за отделяне на обвивка.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обеля картофи
- обеля яйце
- обеля си кожата
Фразеологизми:
- не обелвам зъб
- не обелвам дума
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
