обеца
[obɛˈt͡sa]
обеца значение:
Какво е обеца? Украшение от благороден метал, пластмаса, дърво и др., което се носи закачено на ухото (обикновено на месестата част).
1. (пряко) Украшение от благороден метал, пластмаса, дърво и др., което се носи закачено на ухото (обикновено на месестата част).
- Ударение
- обеца̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-бе-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- обеци
Примери за използване на обеца
(пряко)
- Тя носеше красиви сребърни обеци във форма на капка.
- За рождения ден ѝ подариха златна обеца.
Синоними на обеца
Как се пише обеца
Грешни изписвания: убица, убеца
Думата е дублетна форма с обица, като и двете форми са книжовни, но обеца често се предпочита в съвременната лексикография.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обойца
Произлиза от старобългарската форма, свързана с глагола 'обвивам' или предлога 'об-' (около). Съществува и хипотеза за тюркски произход (през кумански), но славянската етимология е по-широко приета.
Употреба
Чести словосъчетания:
- златна обеца
- сребърна обеца
- чифт обеци
Фразеологизми:
- обеца на ухото
- слагам си обеца на ухото
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
