Dumite-BG – онлайн речник за българския език

обиждане

[oˈbiʒdanɛ]

обиждане значение:

Какво е обиждане? Процесът или действието на нанасяне на обида; отправяне на оскърбителни думи или действия към някого.

1. (Общ) Процесът или действието на нанасяне на обида; отправяне на оскърбителни думи или действия към някого.
Ударение
оби'ждане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-биж-да-не
Род
среден
Мн. число
обиждания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обиждане

(Общ)
  • Постоянното обиждане на съучениците му доведе до намеса на директора.
  • Обиждането е признак на слабост, а не на сила.

Антоними на обиждане

Как се пише обиждане

Грешни изписвания: убиждане, обйждане, обиждъне
Започва с 'о', тъй като коренът е свързан с 'обида', а не с 'убивам'.

Етимология

Произход:Български / Славянски
Оригинална дума:обида
Отглаголно съществително от глагола 'обиждам', който произлиза от старобългарския корен 'бида' (беда) с представка 'о-'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • взаимно обиждане
  • публично обиждане

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.