обир
[oˈbir]
обир значение:
Какво е обир? Престъпно отнемане на чуждо имущество, обикновено в големи размери или организирано, понякога свързано с проникване в охранявано помещение.
1. (право) Престъпно отнемане на чуждо имущество, обикновено в големи размери или организирано, понякога свързано с проникване в охранявано помещение.
2. (разговорно) Покупка или услуга на прекалено висока, неоправдана цена.
- Ударение
- обѝр
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-бир
- Род
- мъжки
- Мн. число
- обири
Примери за използване на обир
(право)
- Полицията разследва въоръжен обир на банка в центъра на града.
(разговорно)
- Цените в този ресторант са чист обир!
Синоними на обир
Антоними на обир
Как се пише обир
Грешни изписвания: убир, обер, обйр
Думата започва с представка 'о-'. Коренът е 'бир', а не 'бер' (промяна на гласната е/и в зависимост от словообразуването, но съществителното е с 'и').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бера
Образувано от представка о- и корена на глагола 'бера' (вземам, събирам). Сродно със старобългарското 'бирати'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- въоръжен обир
- банков обир
- обир на века
Фразеологизми:
- дневен обир
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
