обирджийче
[obirdˈʒijt͡ʃe]
обирджийче значение:
Какво е обирджийче? Млад или малолетен крадец/обирджия.
1. (пряко) Млад или малолетен крадец/обирджия.
2. (преносно (шеговито)) Дете, което прави бели или взема неща без позволение (с умиление).
- Ударение
- обирджѝйче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-бир-джий-че
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- обирджийчета
Примери за използване на обирджийче
(пряко)
- Полицията залови група обирджийчета, които разбиваха мазета.
- Това дребно обирджийче се опита да ми задигне портфейла.
(преносно (шеговито))
- Ех, ти, малко обирджийче, пак си взел бонбоните от шкафа!
Как се пише обирджийче
Грешни изписвания: обирджиче, убирджийче, обйрджийче, обирджййче, обирджииче
Думата завършва на -ийче, тъй като основната форма е 'обирджия' (с 'и' пред 'я'), а при умалителните форми на '-ия' се получава натрупване, което в случая се изписва с й за отбелязване на мекостта и връзката с наставката.
Етимология
Произход:Български / Турски
Оригинална дума:обир + -джия
Съчетание от българския корен 'обир', турската наставка за професия или деятел '-джия' (превърнала се в продуктивна в българския) и умалителната наставка '-че'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дребно обирджийче
- нагло обирджийче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
