обич
обич значение:
Какво е обич? Чувство на дълбока привързаност към някого, основано на духовна близост, роднинска връзка или грижа.
1. (общо) Чувство на дълбока привързаност към някого, основано на духовна близост, роднинска връзка или грижа.
2. (любовни отношения) Романтична привързаност и влечение към друг човек.
3. (преносно, рядко) Лице, към което някой изпитва сърдечна привързаност и влечение.
4. (преносно) Силна привързаност към родина, дом, народ, идея или друго значимо нещо.
5. (преносно) Предпочитание, влечение или склонност към нещо, което се харесва и интересува някого.
- Ударение
- о̀бич
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-бич
- Род
- женски
Примери за използване на обич
(общо)
- Майчината обич му даваше сили в трудните дни.
- Тя говореше за брат си с истинска обич.
(любовни отношения)
- Младежката им обич устоя на разстоянието.
- Той пазеше обич към нея дълго след раздялата.
(преносно, рядко)
- След години тя отново срещна първата си обич.
(преносно)
- Тя отдавна изпитва обич към родния си край.
- Учителят събуди у децата обич към книгите.
(преносно)
- Обичта му към планините го водеше по нови маршрути.
- Тя има обич към старите занаяти.
Синоними на обич
Как се пише обич
Употреба
Чести словосъчетания:
- майчина обич
- синовна обич
- обич към родината
- изпитвам обич
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
