обич
[ˈɔbit͡ʃ]
обич значение:
Какво е обич? Силно вътрешно чувство на привързаност, преданост и симпатия към някого или нещо; любов (често с нюанс на топлота и грижа, по-малко еротичен от 'любов').
1. (психология) Силно вътрешно чувство на привързаност, преданост и симпатия към някого или нещо; любов (често с нюанс на топлота и грижа, по-малко еротичен от 'любов').
- Ударение
- о̀бич
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-бич
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на обич
(психология)
- Майчината обич е най-силна.
- Той изпитваше дълбока обич към родината си.
Синоними на обич
Как се пише обич
Грешни изписвания: обиш, убич, обйч
Думата е от женски род и завършва на шушкава съгласна 'ч'. Не се пише с 'ш'. При членуване не приема 'т' накрая (обичта).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обичати
От глагола 'обичам', който е свързан със старобългарското 'обичати' (да свикна, да привикна), преминало в значение на силна привързаност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- синовна обич
- безрезервна обич
- изпитвам обич
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
