обичен
[oˈbit͡ʃɛn]
обичен значение:
Какво е обичен? Който е обичан много; скъп, драг на сърцето.
1. (пряко) Който е обичан много; скъп, драг на сърцето.
- Ударение
- обѝчен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- о-би-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- обични
Примери за използване на обичен
(пряко)
- Той беше най-обичният син в семейството.
- Сбогува се със своята обична родина.
Как се пише обичен
Грешни изписвания: убичен, обйчен
Да не се бърка с обичаен (стандартен, нормален). Пише се с о в началото.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:обич
Производна на съществителното 'обич' със суфикс *-ен*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обичен син
- обична майка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
