обичта
[ˈɔbit͡ʃtɐ]
обичта значение:
Какво е обичта? Силно чувство на привързаност, преданост и симпатия към някого или нещо.
1. (психология) Силно чувство на привързаност, преданост и симпатия към някого или нещо.
- Ударение
- о̀бич
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-бич-та
- Род
- женски
- Мн. число
- обичи (рядко, обикновено само ед.ч.)
Примери за използване на обичта
(психология)
- Обичта на майката е безгранична.
- Те изпитваха взаимна обич и уважение.
Синоними на обичта
Как се пише обичта
Грешни изписвания: обичтъ, обища, обичтта
Думата е членувана форма на 'обич'. Съществителните от женски род, завършващи на съгласна, се членуват с член -та.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:обичам
Отглаголно съществително от 'обичам', старобълг. 'обичати' (да съм свикнал, да предпочитам). Сродно с 'общ', 'навик'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- майчина обич
- синовна обич
- изпитвам обич
Фразеологизми:
- всичко за обичта
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
