облажаване
[oblɐˈʒavɐnɛ]
облажаване значение:
Какво е облажаване? Действието по глагола 'облажавам се'; ядене на блажна храна (месо, яйца, мляко) след пост или нарушаване на пост.
1. (религия/бит) Действието по глагола 'облажавам се'; ядене на блажна храна (месо, яйца, мляко) след пост или нарушаване на пост.
2. (преносно/разговорно) Получаване на материална изгода, печалба или 'келепир', често по нечестен начин или на чужд гръб.
- Ударение
- облажа̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- об-ла-жа-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- облажавания
Примери за използване на облажаване
(религия/бит)
- След великденската служба започва голямото облажаване с козунаци и яйца.
- В деня на поста не се допуска никакво облажаване.
(преносно/разговорно)
- Всички се стремяха към властта заради възможността за лично облажаване.
- Схемата бе създадена единствено за финансово облажаване на директорите.
Синоними на облажаване
Как се пише облажаване
Грешни изписвания: обложаване, ублажаване, облъжаване, облажъване, облажавъне
Коренът е блаж- (от блажен, блажа), затова се пише с а, а не с 'о'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:блажа
От глагола 'облажа' (от корен 'благ' или 'блажа' - ям мазно/животинско) + наставка за отглаголно съществително '-не'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- лично облажаване
- незаконно облажаване
- облажаване с власт
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
