Енциклопедия на българския език

обновителен

[obnoviˈtɛlɛn]

обновителен значение:

Какво е обновителен? Който се отнася до обновяване, възстановяване или реновиране на нещо; който служи за обновление.

1. (пряко) Който се отнася до обновяване, възстановяване или реновиране на нещо; който служи за обновление.
2. (преносно) Който внася свежест, промяна към по-добро или възраждане на сили и идеи.
Ударение
обновѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
об-но-ви-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
обновителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обновителен

(пряко)
  • Предприеха мащабен обновителен ремонт на сградата.
  • Тя премина през дълъг обновителен курс за повишаване на квалификацията.
(преносно)
  • В екипа настъпи обновителен дух след смяната на ръководството.

Антоними на обновителен

Как се пише обновителен

Думата се пише с о в първата сричка (представка об-) и с о във втората (корен нов). Окончанието за мъжки род е -ен.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:новъ
Произлиза от глагола 'обновя' (корен 'нов' - нов), с наставката за деятелни прилагателни '-телен'. Връзка със старобългарската лексема 'обновити'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обновителен процес
  • обновителен ремонт
  • обновителна дейност