обожателка
[oboˈʒatɛɫkɐ]
обожателка значение:
Какво е обожателка? Жена, която изпитва силно възхищение, преклонение или любов към някого.
1. (пряко) Жена, която изпитва силно възхищение, преклонение или любов към някого.
- Ударение
- обожа̀телка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-бо-жа-тел-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- обожателки
Примери за използване на обожателка
(пряко)
- Певецът беше обграден от своите верни обожателки.
- Тя е тайна обожателка на поезията му.
Синоними на обожателка
Антоними на обожателка
Как се пише обожателка
Грешни изписвания: убожателка, обожателкъ, обужателка, обожътелка
Пише се с двойно о в началото (представка 'о-' + корен 'бож').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:обожавам
Женски род на 'обожател'. Произлиза от глагола 'обожавам' (да почитам като бог), който е калка или заемка свързана с корена 'бог'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- тайна обожателка
- ревностна обожателка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
