обоснова
[obosnoˈva]
обоснова значение:
Какво е обоснова? Да подкрепя твърдение, искане или теория с убедителни доказателства, факти и аргументи.
1. (пряко) Да подкрепя твърдение, искане или теория с убедителни доказателства, факти и аргументи.
- Ударение
- обоснова'
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-бос-но-ва
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Възвратна форма
- обоснова се
- Видова двойка
- обосновавам
Примери за използване на обоснова
(пряко)
- Адвокатът успя да обоснова тезата си пред съда.
- Моля, обосновете разходите в бюджета с конкретни оферти.
Синоними на обоснова
Как се пише обоснова
Грешни изписвания: обоснове, убоснова, обуснова, обоснува
В 3 л. ед.ч. минало свършено време глаголът завършва на -а (той обоснова), което съвпада с формата за 2 и 3 л. ед.ч. бъдеще време при свършения вид.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:основа
Префиксна деривация: об- + основа. Глаголът означава 'поставям на основа', 'фундаментирам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обоснова мнението си
- научно да обоснова
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
