обосноваване
[obosnoˈvavɐnɛ]
обосноваване значение:
Какво е обосноваване? Процесът на подкрепяне на твърдение, теория или решение с доказателства, аргументи и факти.
1. (логика/реторика) Процесът на подкрепяне на твърдение, теория или решение с доказателства, аргументи и факти.
- Ударение
- обоснова̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-бос-но-ва-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- обосновавания
Примери за използване на обосноваване
(логика/реторика)
- Обосноваването на присъдата отне повече от два часа.
- Липсваше логическо обосноваване на исканите разходи.
Синоними на обосноваване
Антоними на обосноваване
Как се пише обосноваване
Грешни изписвания: обосновяване, обоснова, убосноваване, обусноваване, обоснуваване, обосновъване, обосновавъне
Думата се образува от глагола от несвършен вид обосновавам. Запазва се гласната 'а' в суфикса -ава-.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:основа
Произлиза от корена 'основа' с представка 'об-' (фонетично променена) и наставка за несвършен вид.
Употреба
Чести словосъчетания:
- научно обосноваване
- правно обосноваване
- липса на обосноваване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
