обособяване
[obosob'javane]
обособяване значение:
Какво е обособяване? Обособяване е процесът на отделяне или разграничаване на част от нещо цяло, с цел подчертаване на нейното значение или функция. Често се използва в контекста на разделяне на пространства, категории или концепции, за да се постигне по-ясна структура или организация. В социално-икономически аспекти, обособяването може да се отнася до създаване на независими единици или структури в обществото.
1. Обособяване е процесът на отделяне или разграничаване на част от нещо цяло, с цел подчертаване на нейното значение или функция. Често се използва в контекста на разделяне на пространства, категории или концепции, за да се постигне по-ясна структура или организация. В социално-икономически аспекти, обособяването може да се отнася до създаване на независими единици или структури в обществото.
- Ударение
- обособя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-бо-со-бя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- обособявания
Форми на думата обособяване 3
- обособявания
- обособяването
- обособяванията
Как се пише обособяване
Грешни изписвания: обосубяване, убособяване, обусобяване, обособявъне
Думата се пише с двойно 'о' в началото (представка 'о-' и корен 'бос-' не, а представка 'об-' и корен '-особ-').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:особа
Произлиза от съществителното 'особа' (личност, индивид) с представка 'об-' и суфикс за отглаголно съществително '-не'. Първоначалното значение е свързано с отделянето на индивида от групата, превръщането му в самостоятелна единица.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обособяване на зона
- териториално обособяване
- смислово обособяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.