обруган
[obruˈgan]
обруган значение:
Какво е обруган? Който е подложен на груби обиди, хули или подигравки; оскърбен.
1. (пряко) Който е подложен на груби обиди, хули или подигравки; оскърбен.
2. (религия/етика) Осквернен, поруган (за светиня или памет).
- Ударение
- обруга̀н
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- об-ру-ган
- Род
- мъжки
- Мн. число
- обругани
- Вид
- свършен
Примери за използване на обруган
(пряко)
- Почувства се унизен и обруган от думите на началника си.
- Паметникът беше намерен обруган от вандали.
(религия/етика)
- Храмът стоеше обруган и изоставен.
Как се пише обруган
Грешни изписвания: убруган, оброган, обругън
Представката е об-, а не 'у-'. В българския език няма представка 'уб-', правилната форма се подчинява на морфологичния принцип на правописа.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:поругати
Минало страдателно причастие на глагола 'обругая'. Коренът е свързан със старобългарското 'ругати сѧ' (подигравам се).
Употреба
Чести словосъчетания:
- обруган паметник
- обругана чест
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
