обръч
[ˈɔbrət͡ʃ]
обръч значение:
Какво е обръч? Свита в кръг метална или дървена шина, която служи за стягане на дъгите на бъчва, каца и др.
1. (Техника/Бит) Свита в кръг метална или дървена шина, която служи за стягане на дъгите на бъчва, каца и др.
2. (Спорт) Кръгъл уред от пластмаса или дърво, използван в художествената гимнастика или за игра.
3. (Военно дело/Преносно) Плътно обкръжение, блокада.
- Ударение
- о̀бръч
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- об-ръч
- Род
- мъжки
- Мн. число
- обръчи
Примери за използване на обръч
(Техника/Бит)
- Майсторът набиваше железните обръчи на новата бъчва.
- Старият обръч беше ръждясал и се скъса.
(Спорт)
- Гимнастичката изпълни сложно съчетание с обръч.
- Децата въртяха обръчи на кръста си в парка.
(Военно дело/Преносно)
- Войските затегнаха обръча около обсадения град.
- Полицията направи плътен обръч около сградата.
Синоними на обръч
Как се пише обръч
Грешни изписвания: обрач, убръч
Думата се пише с ъ в корена.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*obrǫčь
От праславянското *obrǫčь. Вероятна връзка с предлога *ob- (около) и *rǫka (ръка) — нещо, което се носи на ръката (гривна), или от корен, означаващ свързване/обграждане. В съвременния език е преосмислено като по-голям кръгъл предмет.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обръч от фирми
- стягам обръча
- въртя обръч
Фразеологизми:
- Стягам обръча
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
