обръщане
[oˈbrɤʃtɐnɛ]
обръщане значение:
Какво е обръщане? Промяна на положението на тяло или предмет така, че горната част да стане долна или лицевата да стане задна.
1. (пряко) Промяна на положението на тяло или предмет така, че горната част да стане долна или лицевата да стане задна.
2. (преносно) Радикална промяна в посоката на движение, развитие или убеждения.
3. (граматика) Начин на назоваване на събеседника; обръщение.
- Ударение
- обръ̀щане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- об-ръ-ща-не
- Род
- среден
- Мн. число
- обръщания
Примери за използване на обръщане
(пряко)
- Внимавай при обръщането на палачинките.
- Колата пострада при обръщането си в канавката.
(преносно)
- Обръщането му към религията изненада всички.
- Настъпи обръщане в хода на преговорите.
(граматика)
- Учтивото обръщане към възрастни е задължително.
Синоними на обръщане
Как се пише обръщане
Грешни изписвания: обращане, обраштане, убръщане, обръщъне
Коренната гласна е променливо ъ (от старобълг. малка носовка/ер), пише се с щ за звука [шт].
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обвращати
Отглаголно съществително от 'обръщам'. Коренът е свързан с общославянското *vortъ (въртя, връщам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- обръщане на внимание
- обръщане на волана
- обръщане във вярата
Фразеологизми:
- обръщане на палачинката
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
