обръщач
[obrɐˈʃtat͡ʃ]
обръщач значение:
Какво е обръщач? Вид плуг, който може да обръща почвата и наляво, и надясно, позволявайки оран без образуване на лехи и разори.
1. (селско стопанство) Вид плуг, който може да обръща почвата и наляво, и надясно, позволявайки оран без образуване на лехи и разори.
2. (техника) Устройство или механизъм за промяна на посоката на движение или положението на даден обект.
3. (пряко) Човек, който извършва действието обръщане (напр. на сено).
- Ударение
- обръща̀ч
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- об-ръ-щач
- Род
- мъжки
- Мн. число
- обръщачи
Примери за използване на обръщач
(селско стопанство)
- Фермерът закупи нов трикорпусен плуг обръщач.
(техника)
- Вагонният обръщач разтовари въглищата за броени минути.
(пряко)
- Наехме двама обръщачи за сеното, преди да завали дъждът.
Синоними на обръщач
Как се пише обръщач
Грешни изписвания: обращач, убръщач, обръщъч
Коренът на думата се пише с 'ъ' (обръщам).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:обръщам
Производна дума от глагола 'обръщам' с наставка '-ач' за лице или оръдие на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- плуг обръщач
- палетен обръщач
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
