Енциклопедия на българския език

обрязан

[obˈrjazɐn]

обрязан значение:

Какво е обрязан? На когото е извършена манипулацията обрязване (премахване на препуциума).

1. (религия/медицина) На когото е извършена манипулацията обрязване (премахване на препуциума).
2. (земеделие) За растение или дърво – на което са изрязани излишните клони или части.
3. (техника/печатарство) За книга, лист или предмет – който е изрязан по краищата за оформяне.
Ударение
обря́зан
Част на речта
прилагателно име, глагол
Сричкоделение
об-ря-зан
Род
мъжки
Мн. число
обрязани
Вид
свършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обрязан

(религия/медицина)
  • В някои култури всички момчета биват обрязани.
  • Обрязаните мъже често имат по-нискък риск от инфекции.
(земеделие)
  • Лозето беше вече обрязано и подготвено за зимата.
(техника/печатарство)
  • Снимката беше обрязана, за да се побере в рамката.

Синоними на обрязан

Антоними на обрязан

Как се пише обрязан

Грешни изписвания: обрезан, убрязан, обрязън

Следва правилото за променливото я. Тъй като ударението пада върху гласната и след нея има твърда сричка, се пише и изговаря я (обря̀зан), но във формите, където ударението не е там или следва мека сричка, може да премине в е (напр. 'обрежи'). Тук формата е с 'я'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обрѣзати
Страдателно причастие от глагола 'обрежа', образувано с представка 'об-' (около) и корен 'режа'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обрязан мъж
  • обрязана лоза