обсебване
[obˈsɛbvanɛ]
обсебване значение:
Какво е обсебване? Състояние на пълна завладяност на съзнанието от една мисъл, чувство или идея; мания.
1. (психология) Състояние на пълна завладяност на съзнанието от една мисъл, чувство или идея; мания.
2. (право) Противозаконно присвояване на чужда вещ, която е била поверена на дееца да я пази или управлява.
3. (религия/мистика) Вярване, че чужд дух или демон е завладял тялото и волята на човек.
- Ударение
- обсѐбване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- об-себ-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- обсебвания
Примери за използване на обсебване
(психология)
- Любовта му се превърна в болезнено обсебване.
- Обсебването от идеята за власт го погуби.
(право)
- Служителят беше осъден за обсебване на фирмени средства.
(религия/мистика)
- Филмът разказва за случай на демонично обсебване.
Синоними на обсебване
Антоними на обсебване
Как се пише обсебване
Грешни изписвания: обзебване, убсебване, обсебвъне
Пише се с с (обсебване). Произлиза от корена на себе си (за себе си), а не от 'вземам' (където е 'з').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:обсебя
Отглаголно съществително от 'обсебя', което произлиза от старобългарски (об- + себе/собственост - присвоявам за себе си).
Употреба
Чести словосъчетания:
- демонично обсебване
- маниакално обсебване
- обсебване на имот
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
