обстоятелен
[opstoˈjatɛlɛn]
обстоятелен значение:
Какво е обстоятелен? Който съдържа много подробности; изчерпателен, детайлен.
1. (комуникация) Който съдържа много подробности; изчерпателен, детайлен.
2. (характер) Който върши всичко бавно, внимателно и с внимание към детайлите (за човек).
- Ударение
- обстоя'телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- об-сто-я-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- обстоятелни
Примери за използване на обстоятелен
(комуникация)
- Свидетелят даде обстоятелен разказ за случилото се.
- Тя написа обстоятелен анализ на икономическата ситуация.
(характер)
- Той е много обстоятелен човек и никога не прибързва с решенията.
Синоними на обстоятелен
Антоними на обстоятелен
Как се пише обстоятелен
Грешни изписвания: обстоятелин, обстоен, убстоятелен, обстуятелен
Пише се с я под ударение. При членуване се удвоява н: обстоятелствения (ако е от сродната дума обстоятелствен), но за обстоятелен членуваната форма е обстоятелния (с едно н).
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:обстоятельный
Заемка от руски език, свързана с 'обстоятелство' (това, което стои около нещо). В основата е глаголът 'стоя'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обстоятелен разказ
- обстоятелен отговор
- обстоятелен анализ
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
