Dumite-BG – онлайн речник за българския език

обструктор

[opˈstruktɔr]

обструктор значение:

Какво е обструктор? Лице, което умишлено създава пречки (обструкции), за да забави или провали вземането на решение, провеждането на заседание или приемането на закон.

1. (политика/право) Лице, което умишлено създава пречки (обструкции), за да забави или провали вземането на решение, провеждането на заседание или приемането на закон.
2. (медицина/техника) Нещо (тяло или механизъм), което причинява запушване или блокиране на канал или път (по-рядка, специализирана употреба).
Ударение
обстру̀ктор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
об-струк-тор
Род
мъжки
Мн. число
обструктори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обструктор

(политика/право)
  • Опозицията действаше като обструктор по време на дебатите за бюджета.
  • Председателят наказа обструкторите за нарушаване на реда в залата.
(медицина/техника)
  • Чуждото тяло действаше като обструктор на дихателните пътища.

Синоними на обструктор

Антоними на обструктор

Как се пише обструктор

Грешни изписвания: обструктър, опструктор, убструктор, обстроктор, обструктур
Думата започва с представка об-, въпреки че при изговор се чува 'оп' поради обеззвучаване.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:obstructio
Произлиза от латинското obstructio (пречка, запушване) чрез западноевропейските езици (английски/немски). Суфиксът -ор означава деец.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • политически обструктор
  • главен обструктор

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.