Dumite-BG – онлайн речник за българския език

овен

[oˈvɛn]

овен значение:

Какво е овен? Мъжкото на овцата; мъжка овца.

1. (зоология) Мъжкото на овцата; мъжка овца.
2. (астрология) Първият знак от зодиака (Aries); човек, роден под този знак.
3. (история/военно дело) Древен обсаден уред за разбиване на крепостни врати и стени; таран.
Ударение
овѐн
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-вен
Род
мъжки
Мн. число
овни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на овен

(зоология)
  • Водачът на стадото беше голям овен с вити рога.
  • Овенът подгони кучето.
(астрология)
  • Слънцето навлезе в знака на Овена.
  • Тя е зодия Овен и е много инатлива.
(история/военно дело)
  • Войниците използваха тежък овен, за да разбият портата.
  • Главата на овена беше обкована с желязо.

Синоними на овен

Антоними на овен

Как се пише овен

Грешни изписвания: увен
При членуване се използва пълен член 'овенът' или кратък 'овена'. В множествено число изпада гласната 'е' -> 'овни'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:овьнъ
Общославянски корен *ovьnъ, свързан с латинското ovis (овца).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • рога на овен
  • зодия Овен
  • боен овен
Фразеологизми:
  • инатест като овен

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.