Dumite-BG – онлайн речник за българския език

овчарка

[ofˈtʃarkɐ]

овчарка значение:

Какво е овчарка? Общо наименование на породи кучета, първоначално използвани за охрана и водене на стада овце (напр. немска овчарка, българска овчарка).

1. (кинология) Общо наименование на породи кучета, първоначално използвани за охрана и водене на стада овце (напр. немска овчарка, българска овчарка).
2. (професии (остаряло)) Жена, която пасе овце.
Ударение
овча̀рка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ов-чар-ка
Род
женски
Мн. число
овчарки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на овчарка

(кинология)
  • Немската овчарка е изключително интелигентно и лоялно куче.
  • Каракачанската овчарка пазеше стадото от вълци.
(професии (остаряло))
  • Младата овчарка подкара стадото към реката по изгрев слънце.

Синоними на овчарка

Как се пише овчарка

Грешни изписвания: офчарка, увчарка, овчърка
При изговор съгласната 'в' се обеззвучава пред беззвучната 'ч' и се чува като 'ф' [офчарка], но правописът изисква в (проверка с думата 'овца').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:овца/овчар
Производна дума от 'овчар' (пастир на овце) с наставка '-ка' за женски род.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • немска овчарка
  • кавказка овчарка
  • българска овчарка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.