овъншняване
[ovɐnʃˈɲavɐnɛ]
овъншняване значение:
Какво е овъншняване? Процес на изнасяне на вътрешни психични съдържания, емоции или идеи навън; обективиране на субективното.
1. (психология/философия) Процес на изнасяне на вътрешни психични съдържания, емоции или идеи навън; обективиране на субективното.
- Ударение
- овъншня̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-външ-ня-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- овъншнявания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на овъншняване
(психология/философия)
- Чрез изкуството се постига овъншняване на вътрешните конфликти на твореца.
- Овъншняването на проблема помага за по-лесното му разрешаване.
Синоними на овъншняване
Антоними на овъншняване
Как се пише овъншняване
Грешни изписвания: овъншнение, увъншняване, ованшняване, овъншнявъне
Думата се пише с шн (от външен) и окончание -яване.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:външен
Терминологично образувание от прилагателното 'външен' с представка 'о-' и наставка '-яване', калкиращо западноевропейски термини като 'externalization'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- овъншняване на емоции
- механизъм на овъншняване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
