овършаване
[ovɤrˈʃavanɛ]
- Ударение
- овърша̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-вър-ша-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- овършавания (рядко)
Как се пише овършаване
Грешни изписвания: увършаване, овършяване, оваршаване, овършъване, овършавъне
Пише се с начално о- (представка за завършеност) и ъ в корена (от върша).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:върхъ
Свързано с 'върха', 'върша' (бия класовете, за да падне зърното). Старинна земеделска терминология.
Употреба
Чести словосъчетания:
- овършаване на житото
- овършаване на храната
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
