Dumite-BG – онлайн речник за българския език

одумник

[oˈdumnik]

одумник значение:

Какво е одумник? Човек, който обича да обсъжда поведението, личния живот или недостатъците на другите; сплетник, клюкар.

1. (пряко) Човек, който обича да обсъжда поведението, личния живот или недостатъците на другите; сплетник, клюкар.
Ударение
одỳмник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-дум-ник
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
одумници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на одумник

(пряко)
  • Старият одумник по цял ден стоеше пред портата и наблюдаваше минувачите.
  • Не бъди такъв одумник, остави хората да живеят живота си.

Антоними на одумник

Как се пише одумник

Грешни изписвания: удумник, одомник, одумнйк
Думата се пише с начално о, тъй като представката е о- (одумвам), а не 'у-'. Втората гласна е у (от 'дума').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:одумвам
Произлиза от глагола 'одумвам' (обсъждам, злословя) + наставката за деятел '-ник'. Коренът е свързан със старобългарската дума 'дума'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • селски одумник
  • стар одумник

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.